Роберт Валзер (1878-1956) е считан за един от най-загадъчните писатели на своето време. Роден в Бил, Швейцария, напуска училище на 14 години, за да стажува като банков чиновник. Двадестгодишен публикува първите си стихотворения и техният успех му осигурява достъп до литературните кръгове на Мюнхен и Берлин. Относителната известност на романите му "Семейство Танер" (2007), "Помощникът"(1908), и "Якоб фон Гунтен" (1909), не удовлетворява Валзер и той се завръща в Шейцария.  Тук продължава да пише и публикува основно къси разкази, част от които, посветени на чиновническото ежедневие, са събрани в тази книга.
След поредица пристъпи на душевно разстройство,  през 1933 г. постъпва в психиатрична клиника, където спира да пише и прекарва последните 23 години от живота си в пълна анонимност.  Намират го, издъхнал в снега, по време на самотна разходка, навръх Рождество Христово на 1956 г.  Високо ценен още преживе от Херман Хесе, Курт Тухолски, Роберт Музил, Франц Кафка и Валтер Бенямин той остава дълги години непознат на широката публика. Днес е признат за един от най-значимите писатели на ХХ век.

"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931/32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването.

Как да бъде разбиран един писател, така завладян от сенките (...), който създава хумористични скици от чисто отчаяние, който почти винаги пише едно и също нещо, без никога да се повтаря.      
                                                   В. Г. Зебалд

"Истински Паул Клее на прозата, един добродушен и благ Бекет, Валзер е наистина чудесен, вълнуващ писател. В литературата на Валзер читателят винаги е в главата на автора,  но тази вселена - и това отчаяние - са всичко друго, но не и егоцентрични. Те са заредени със състрадание, имат съзнание за различните  живи твари, за общността на тъгата."                                                                                                                                                                
                                              Сюзън Зонтаг

Роберт Валзер ме вълнува все повече и повече. Той е истинен, без да атакува истината фронтално, а я постига, като обикаля около нея.                                                      
                                                  Елиас Канети

Откъс...


Назад...