Роберт Валзер

В КАНЦЕЛАРИЯТА

разкази

 

Чиновникът
Нещо като илюстрация

Луната наднича през прозореца към нас,
гледа мен, беден чиновник…

Макар да е най-обичайно явление от живота край нас, чиновникът никога досега не е бил обект на писателското внимание. Поне доколкото на мен ми е известно. Вероятно е твърде делничен, твърде невинен, не толкова бледен и покварен, някак безинтересничък е този срамежлив младок с перодръжка и сметало в ръка, за да послужи като материал на господа поетите. На мен обаче той ми върши работа. За мене беше удоволствие да надникна в неговия малък свеж, все още неопоскан свят и да открия там местенца, огрени толкова сенчесто-тайнствено от гальовното слънце. В тази красива разходка сигурно не съм си отварял очите твърде широко, отминал съм безброй приятни кътчета, както обикновено се случва, когато човек е напът. И ако съм записал едва нещичко от многото, нека четенето на това нещичко да не е по задължение, нека действа разведряващо и да не натоварва и уморява читателя прекомерно.
Извинявай, читателю, дето те настройвам с думите си предварително! Но предисловията са мания на веселите писатели. Така че защо е нужно и аз сега да правя изключение? Сбогом и прощавай!

Карнавал
Чиновникът е човек на възраст между осемнадесет и двадесет и четири години. Има и по-възрастни чиновници, но тук няма да се занимаваме с тях. Чиновникът е спретнат в облеклото си, също както и в начина си на живот. С неспретнатите няма да се занимаваме. Впрочем от последния вид се срещат пренебрежимо малко екземпляри. Истинският чиновник не проявява много-много остроумие; ако проявяваше остроумие, щеше да бъде посредствен чиновник. Чиновникът не си позволява кой знае какви волности; огнен темперамент принципно не му е присъщ, в замяна на това той е трудолюбив, тактичен, пригодлив и притежава куп качества, които са толкова безценни, че смирен човек като мен не смее или почти не смее да ги произнесе. Чиновникът може да бъде много сърдечен и сърцат човек. Познавам такъв, който веднъж при пожар изигра превъзходна роля в спасителната операция. Чиновникът става за спасител като едното нищо, даже за герой на роман става. Но защо толкова рядко избират чиновници за герои на
романи? Това определено е сериозна грешка, която си струва често да се натяква на родната литература. Гласът на чиновника – мощният му тенор, се чува в политиката и по всички други обществени въпроси, чува се и още как! Да, и още как! Специално трябва да се подчертае нещо: чиновниците са богати, великолепни, самородни, прекрасни натури! Богати във всяко едно отношение, великолепни в много отношения, самородни във всичко и прекрасни така или иначе. Талантът му да пише превръща чиновника лесно в писател. Познавам двама-трима, чиято мечта да станат писатели вече се е осъществила или е напът да се осъществи. Един чиновник може да бъде по-скоро верен любовник отколкото верен на бирата, пребийте ме с камъни, ако не е така. Към любовта той има особена слабост и е същински майстор в галантността, все едно каква. Веднъж дочух една госпожица да казва, че би сключила брак с всичко друго само не и с чиновник. Това щяло да ѝ навлече единствено мъки и неволи. Аз обаче твърдя, че девойката явно има не само лош вкус, но и отвратително сърце. Чиновникът е препоръчителен жених във всяко едно отношение. Надали има под слънцето създание с толкова чисто сърце. Нима чиновникът ще тръгне с охота по разпалени протестни събрания? Че кога чиновникът е бил толкова фриволен и самонадеян като някой артист, тъй стиснат като селянин или надут като директор?
Директор и чиновник са две съвсем различни неща, два свята толкова отдалечени един от друг колкото са земята и слънцето. Не, душата на чиновника е искрящо бяла и чиста като колосаната му яка, а кой е виждал чиновник с друга освен безупречно колосана яка? Искам да знам: кой?
Просто маскировка Срамежлив може би е поетът, който, презрян от света, се затваря самотен в мансардната си стаичка и постепенно загубва маниерите, които важат в обществото, но далеч по-срамежлив и от поета е чиновникът. Когато се изправи пред началника си, от устата на който изригва гняв и бяла пяна по треперещите устни – нима той не изглежда тогава като същинското въплъщение на благостта? И гълъбът не би могъл да отстои правата си с повече кротост и благост. Чиновникът обмисля стотици, какво ти стотици – хиляди пъти как да подхване нещата и чак когато се види принуден да взема решение, потръпва, обхванат от устрем за действие. И тежко и горко на онзи тогава, който му е враг, пък ако ще да е и самият директор дори! Но като цяло чиновникът не е недоволен от съдбата си. Живурка си кротко като писарушка, не пречи на света да си светува, на разправиите да си се разправят, умен си е той и мъдър, и прави впечатление като да се е отдал на съдбата си. В монотонното си и безцветно занятие той нерядко има възможност да усети какво значи да бъдеш философ. Благодарение на спокойната си натура, той има талант да реди мисъл след мисъл, идея след идея, светкавично хрумване след светкавично хрумване и с възхитителна сръчност навързва колосален низ от мисли като безкрайно дълъг товарен влак, отзад пара, отпред пара – и нима това не се нарича напредък? За изкуство, литература, театър и разни други такива ми ти не особено ясни работи чиновникът знае как да говори с точна преценка, много такт, здравомислие часове наред. И го прави, разбира се, в канцеларията, защото смята, че е редно да се посвети малко и на общественото дело. Ала влети ли тогава с гръм и трясък в стаята началникът, какво, по дяволите, имало да се разисква толкова разпалено – фиу! –, интелигентният, проточилият се на няколко страници разговор секва и чиновникът си е пак чиновник.
Няма две мнения тук: чиновникът може майсторски да се превъплъщава. Той умее да се бунтува и да се подчинява, да ругае и да се моли, да се извърта и да упорства, да лъже и да казва истината, да ласкае и да се тросва. В душата му се вместват най-различни чувства, не по-зле отколкото в душите на другите хора. Той се подчинява охотно и възразява с лекота. За последното, както винаги, няма никаква вина; (не обичам да се повтарям, но…) – защото нима има нещо по-благо, по-услужливо, по-справедливо на земята от него? Чиновникът е загрижен за своята образованост, грижи се и още как! На науките, на поглъщащите толкова време науки, той посвещава голяма част от живота си, и би се обидил, ако някой отрече, че и тук той блести със знания не по-малко отколкото в делата на собствената си специалност. Макар че е майстор в занятието си, той се притеснява да се изтъква. Тази му хубава привичка отива понякога толкова далече, че той предпочита да го вземат за глупец, отколкото да изглежда самонадеян, в което впрочем често незаслужено и прибързано го упрекват. Но нима това може да засегне горда душа като него!

Close Menu